надума

Речник на българския език

1. надума — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надума е производна форма на надумам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. надума — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надума е производна форма на надумам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. надума — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надума е производна форма на надумам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).