надуло е

Речник на българския език

1. надуло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надуло е е производна форма на надуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надуло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надуло е е производна форма на надуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).