надуло

Речник на българския език

1. надуло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надуло е производна форма на надуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надуло — мин. деят. св. прич. ср. р.

надуло е производна форма на надуя (мин. деят. св. прич. ср. р.).