надули

Речник на българския език

1. надули — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

надули е производна форма на надуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надули — мин. деят. св. прич. мн. ч.

надули е производна форма на надуя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).