надула е

Речник на българския език

1. надула е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надула е е производна форма на надуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надула е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надула е е производна форма на надуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).