надула

Речник на българския език

1. надула — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надула е производна форма на надуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надула — мин. деят. св. прич. ж. р.

надула е производна форма на надуя (мин. деят. св. прич. ж. р.).