надул

Речник на българския език

1. надул — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надул е производна форма на надуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надул — мин. деят. св. прич. м. р.

надул е производна форма на надуя (мин. деят. св. прич. м. р.).