надуеше

Речник на българския език

1. надуеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

надуеше е производна форма на надуя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. надуеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

надуеше е производна форма на надуя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).