надуело

Речник на българския език

1. надуело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надуело е производна форма на надуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надуело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надуело е производна форма на надуя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).