надуели

Речник на българския език

1. надуели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

надуели е производна форма на надуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надуели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

надуели е производна форма на надуя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).