надуел

Речник на българския език

1. надуел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надуел е производна форма на надуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надуел — мин. деят. несв. прич. м. р.

надуел е производна форма на надуя (мин. деят. несв. прич. м. р.).