надувал

Речник на българския език

1. надувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надувал е производна форма на надувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надувал е производна форма на надувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надувал — мин. деят. св. прич. м. р.

надувал е производна форма на надувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надувал е производна форма на надувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).