наду

Речник на българския език

1. наду — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наду е производна форма на надуя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. наду — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наду е производна форма на надуя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).