надстрелвал

Речник на българския език

1. надстрелвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надстрелвал е производна форма на надстрелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надстрелвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надстрелвал е производна форма на надстрелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надстрелвал — мин. деят. св. прич. м. р.

надстрелвал е производна форма на надстрелвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надстрелвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надстрелвал е производна форма на надстрелвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).