надсмивал

Речник на българския език

1. надсмивал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надсмивал е производна форма на надсмивам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надсмивал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надсмивал е производна форма на надсмивам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надсмивал — мин. деят. св. прич. м. р.

надсмивал е производна форма на надсмивам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надсмивал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надсмивал е производна форма на надсмивам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).