надскочило

Речник на българския език

1. надскочило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надскочило е производна форма на надскоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надскочило — мин. деят. св. прич. ср. р.

надскочило е производна форма на надскоча (мин. деят. св. прич. ср. р.).