надскочело

Речник на българския език

1. надскочело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надскочело е производна форма на надскоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надскочело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надскочело е производна форма на надскоча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).