надсвирил

Речник на българския език

1. надсвирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надсвирил е производна форма на надсвиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надсвирил — мин. деят. св. прич. м. р.

надсвирил е производна форма на надсвиря (мин. деят. св. прич. м. р.).