надсвирели

Речник на българския език

1. надсвирели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

надсвирели е производна форма на надсвиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надсвирели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

надсвирели е производна форма на надсвиря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).