надсвирел

Речник на българския език

1. надсвирел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надсвирел е производна форма на надсвиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надсвирел — мин. деят. несв. прич. м. р.

надсвирел е производна форма на надсвиря (мин. деят. несв. прич. м. р.).