надробило

Речник на българския език

1. надробило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надробило е производна форма на надробя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надробило — мин. деят. св. прич. ср. р.

надробило е производна форма на надробя (мин. деят. св. прич. ср. р.).