надробили

Речник на българския език

1. надробили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

надробили е производна форма на надробя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надробили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

надробили е производна форма на надробя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).