надремете

Речник на българския език

1. надремете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

надремете е производна форма на надремя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. надремете — повелително наклонение, мн. ч.

надремете е производна форма на надремя (повелително наклонение, мн. ч.).