надращел

Речник на българския език

1. надращел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надращел е производна форма на надращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надращел — мин. деят. несв. прич. м. р.

надращел е производна форма на надращя (мин. деят. несв. прич. м. р.).