надпяло

Речник на българския език

1. надпяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надпяло е производна форма на надпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надпяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

надпяло е производна форма на надпея (мин. деят. св. прич. ср. р.).