надприказвало

Речник на българския език

1. надприказвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надприказвало е производна форма на надприказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надприказвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надприказвало е производна форма на надприказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надприказвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

надприказвало е производна форма на надприказвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. надприказвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надприказвало е производна форма на надприказвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).