надприказвал

Речник на българския език

1. надприказвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надприказвал е производна форма на надприказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надприказвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надприказвал е производна форма на надприказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надприказвал — мин. деят. св. прич. м. р.

надприказвал е производна форма на надприказвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надприказвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надприказвал е производна форма на надприказвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).