надпрепускало

Речник на българския език

1. надпрепускало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надпрепускало е производна форма на надпрепускам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надпрепускало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надпрепускало е производна форма на надпрепускам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надпрепускало — мин. деят. св. прич. ср. р.

надпрепускало е производна форма на надпрепускам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. надпрепускало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надпрепускало е производна форма на надпрепускам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).