надпрепускала

Речник на българския език

1. надпрепускала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надпрепускала е производна форма на надпрепускам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надпрепускала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надпрепускала е производна форма на надпрепускам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. надпрепускала — мин. деят. св. прич. ж. р.

надпрепускала е производна форма на надпрепускам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. надпрепускала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

надпрепускала е производна форма на надпрепускам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).