надпреварило

Речник на българския език

1. надпреварило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надпреварило е производна форма на надпреваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надпреварило — мин. деят. св. прич. ср. р.

надпреварило е производна форма на надпреваря (мин. деят. св. прич. ср. р.).