надпреварело

Речник на българския език

1. надпреварело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надпреварело е производна форма на надпреваря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надпреварело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надпреварело е производна форма на надпреваря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).