надпреварел

Речник на българския език

1. надпреварел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надпреварел е производна форма на надпреваря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надпреварел — мин. деят. несв. прич. м. р.

надпреварел е производна форма на надпреваря (мин. деят. несв. прич. м. р.).