надпреварвал

Речник на българския език

1. надпреварвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надпреварвал е производна форма на надпреварвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надпреварвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надпреварвал е производна форма на надпреварвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надпреварвал — мин. деят. св. прич. м. р.

надпреварвал е производна форма на надпреварвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надпреварвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надпреварвал е производна форма на надпреварвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).