надплащал

Речник на българския език

1. надплащал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надплащал е производна форма на надплащам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надплащал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надплащал е производна форма на надплащам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надплащал — мин. деят. св. прич. м. р.

надплащал е производна форма на надплащам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надплащал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надплащал е производна форма на надплащам (мин. деят. несв. прич. м. р.).