надплатяло

Речник на българския език

1. надплатяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надплатяло е производна форма на надплатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надплатяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надплатяло е производна форма на надплатя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).