надплатило

Речник на българския език

1. надплатило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надплатило е производна форма на надплатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надплатило — мин. деят. св. прич. ср. р.

надплатило е производна форма на надплатя (мин. деят. св. прич. ср. р.).