надплатил

Речник на българския език

1. надплатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надплатил е производна форма на надплатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надплатил — мин. деят. св. прич. м. р.

надплатил е производна форма на надплатя (мин. деят. св. прич. м. р.).