надплати

Речник на българския език

1. надплати — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надплати е производна форма на надплатя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. надплати — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надплати е производна форма на надплатя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. надплати — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надплати е производна форма на надплатя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. надплати — повелително наклонение, ед. ч.

надплати е производна форма на надплатя (повелително наклонение, ед. ч.).