надпеел

Речник на българския език

1. надпеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надпеел е производна форма на надпея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надпеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

надпеел е производна форма на надпея (мин. деят. несв. прич. м. р.).