надоявяло

Речник на българския език

1. надоявяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надоявяло е производна форма на надоявям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надоявяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надоявяло е производна форма на надоявям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надоявяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

надоявяло е производна форма на надоявям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. надоявяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надоявяло е производна форма на надоявям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).