надомъкнел

Речник на българския език

1. надомъкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надомъкнел е производна форма на надомъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надомъкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

надомъкнел е производна форма на надомъкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).