надокарвало

Речник на българския език

1. надокарвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надокарвало е производна форма на надокарвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надокарвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надокарвало е производна форма на надокарвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надокарвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

надокарвало е производна форма на надокарвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. надокарвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надокарвало е производна форма на надокарвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).