надокарвал

Речник на българския език

1. надокарвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надокарвал е производна форма на надокарвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надокарвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надокарвал е производна форма на надокарвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надокарвал — мин. деят. св. прич. м. р.

надокарвал е производна форма на надокарвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надокарвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надокарвал е производна форма на надокарвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).