надовличало е

Речник на българския език

1. надовличало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надовличало е е производна форма на надовличам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надовличало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надовличало е е производна форма на надовличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надовличало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надовличало е е производна форма на надовличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).