надовличало

Речник на българския език

1. надовличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надовличало е производна форма на надовличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надовличало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надовличало е производна форма на надовличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надовличало — мин. деят. св. прич. ср. р.

надовличало е производна форма на надовличам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. надовличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надовличало е производна форма на надовличам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).