надовличал

Речник на българския език

1. надовличал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надовличал е производна форма на надовличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надовличал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надовличал е производна форма на надовличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надовличал — мин. деят. св. прич. м. р.

надовличал е производна форма на надовличам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надовличал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надовличал е производна форма на надовличам (мин. деят. несв. прич. м. р.).