надлъжело

Речник на българския език

1. надлъжело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надлъжело е производна форма на надлъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надлъжело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надлъжело е производна форма на надлъжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).