надлъгвал

Речник на българския език

1. надлъгвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надлъгвал е производна форма на надлъгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надлъгвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надлъгвал е производна форма на надлъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надлъгвал — мин. деят. св. прич. м. р.

надлъгвал е производна форма на надлъгвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надлъгвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надлъгвал е производна форма на надлъгвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).