надишал

Речник на българския език

1. надишал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надишал е производна форма на надишам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надишал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надишал е производна форма на надишам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надишал — мин. деят. св. прич. м. р.

надишал е производна форма на надишам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надишал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надишал е производна форма на надишам (мин. деят. несв. прич. м. р.).