надирахте

Речник на българския език

1. надирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

надирахте е производна форма на надирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. надирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

надирахте е производна форма на надирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).